Ветеран

16.10.16 – 11:35

Ветеран - Гавин СмитВетеран“ на Гавин Смит е странен роман. Не странен от типа на творба от Чайна Миевил, а странна смеска от различни стилове, която в крайна сметка сякаш не успява да намери свое собствено място. На пръв поглед това е космическа опера - човечеството вече 60 години води война в междузвездното пространнство с извънземна цивилизация. Книгата започва като постапокалиптичен роман; Земята е в руини след ПЧК (Последния човешки конфликт), а главният герой - ветерана Джейкъб Дъглас - ни прави екскурзионна обиколка по по-интересните локации. Нейде до средата, ако трябваше с една дума да опиша впечатленията си, то тя щеше да е хаос. Да, имаше екшън, както и много герои, за сметка на това абсолютно плоски - никаква аргументация, какво ги мотивира, на каква база вземат решения.

Малко след като преполових книгата, установих, че може би има надежда, че авторът все пак е имал идея, от която да тръгне. Киберпънк елементите бяха загатнати предварително (войниците са накичени с хардуер и софтуер, които им помагат да водят бойни действия, но по-скоро като самостоятелни единици, отколкото като единна синхронизирана машина), но реално всичко се завърта след като нашите хора пускат „Бог“ в мрежата и как това би променило обществото ни. Интересно е обсъждането в книгата, на това какво точно трябва да е „Бог“ (какво да върши - параметрите се задават предварително). Интересно в смисъл, че авторът кара героите си да говорят неща, които едва ли биха осмислили. Ветеранът е 30 годишен, с трудно детство и служба в армията, която го изплюва физически и психически смачкан. Което по неведоми причини не му пречи да познава джаз музиката от преди ПЧК и разбира от качествено уиски, въпреки че няма 2 лева да се усмихне.

- Защо всички са по-умни от мен? - попитах Мадж.
- Не са, просто ти си много тъп - рече той.

Все пак идеята за „Бог“ си я бива. Незабавен достъп на всеки до всяка информация. Отворен достъп без цензура, без посредници, без корпоративни филтри, моделиращи данните по свой вкус. Утопия. Но пък защо не… Почнах с извънземните, а ги зарязах още в началото. Едно от добрите неща са идеите за Тях. Като форма на живот, като структура, като различност. До края на книгата така и не ставаме свидетели на контакт между двете враждуващи цивилизации. Освен, разбира се, непрестанният военен конфликт, в който се излива невероятен ресурс от хора и техника, и от двете страни.

„Война в небесата“, продължението на историята, вече е издадено, но аз лично нямам желание за още от това. Да, след достатъчно ровене има интересна идея (без да е развита особено добре) и интригуващ извънземен вид (който също е само схематично нахвърлян и не се запознаваме в детайли), но безсмисленият екшън и алогичните герои почти ме отказаха да завърша дори първата книга.

Post a Comment