Кръгът
30.08.16 – 18:27
„Кръгът“ е последната социална мрежа погълнала конкурентите си, разпростряла пипалата си до всяка сфера на личен и обществен живот, посяла семената си сред потребителите си в очакване на богата реколта. Романът на Дейв Егърс ме изненада. Очаквах нещо далеч по-технологично, наситено с термини, хвърлящо поглед в близкото бъдеще. Чудех се дали писател би успял да пренесе Интернет като усещане на хартия. Повече от приятно изненадан съм. Да, не е това, което очаквах - много повече е! „Кръгът“ е социален експеримент, социален инженеринг, който да канализира всичко и всеки през себе си. Да даде мигновен достъп до всичко на цената на личен живот и пространство.
„Кой друг може да създаде утопия освен самите утописти?“
„Кръгът“ е корпорация. Служителите и клиентите не се обслужват, а се обгрижват. Всяко обикновено действие има специално корпоративно название, мотивиращо и вдъхновяващо. Главната героиня - Мей Холанд - средно статистически индивид с ниво на компютърна грамотност „фейсбук“; започвайки работа в Кръгът лесно губи своята идентичност, заменена от корпоративната политика. Включвайки се във Вътрешната анкета - „… награда, голяма чест, при това приятна“ - тя започва да дава бързи отговори:
- Благодаря. Доволна ли си от нивото на сигурност по летищата?
- Да - каза Мей.
- Благодаря. Би ли приветствала промени в процедурите за сигурност по летищата?
- Да.
- Благодаря. Настоящите процедури за сигурност по летищата спират ли те да летиш по-често?
- Да.
Минавал съм теста за психологическа годност, преди да взема книжка за C категория (камион); предполагам се прилага и в други случаи. Той представлява серия от въпроси, на които да се отговори в кратък интервал от време. Имаше включени въпроси поставени по различен начин и изискващи различен отговор - положителен или отрицателен, но на практика питащи едно и също. Идеята е, да се провери дали по един и същ въпрос имаш един и същ отговор. За разлика от този тест, анкетата, през която минава Мей, не просто е нелогична, тя е и манипулативна. Въпросите не просто питат, те насочват и изискват точно определен отговор. Моментът, в който осъзнаваш, че епохата, в която човек е програмирал машините, е приключила и е започнало програмирането на хората. Всъщност, сега се сещам и за ефекта на наблюдателя (в квантовата механика), където не можеш да наблюдаваш и/или измериш даден обект без да му въздействащ, променяйки го. Мрежата и в момента бъка от пишман социолози, сънуващи мокри сънища, докато си правят експерименти с неподозиращи потребители. Интересно до колко хората си дават сметка в каква степен са манипулирани от инфорамцията, която получават от Интернет…
Романът успява да постави много въпроси - от личното физическо пространство, цифровата собственост в облака, свободата да си задължен да споделяш, та чак до електронна идентификация и ел.гласуване. Разказано на човешки език, получаваме поглед към Интернет на нещата (IoT), всичко е в мрежата, ние сме в мрежата. Технологичната страна е оставена на заден план, докато се запознаваме с концепции в чисто философски план. С изключение на Мей, останалите герои са някак крайни във вижданията си. Донякъде това се обуславя от позицията, която им се отрежда и им дава възможност да изкажат обосновани тълкувания от собствената си гледна точка. И все пък, въпреки че покриването на всички аспекти е категоричен плюс за книгата, то откровенната радикализация ме подразни. То това май е и единственият кусур на книгата. Доста сложната тематика е представена по изключително достъпен начин. Все още не мога да повярвам, колко леко беше четенето, докато „Кръгът“ бавно се затваряше. И финалът… неочаквано очакван. Бъдещето идва, без значение дали го искаме. Бъдете готови! Лайквайте, шервайте, нахранете „Кръгът“.
