Бъдеще
27.06.16 – 19:50Едно „Бъдеще“ през погледа на Дмитрий Глуховски. Няма полети в космосът, няма и да има. Всички сме закотвени за Земята. 120 милиарда човешки същества само в Европа - огромен град съставен от композитни кули, а в тях на отделни нива са жилищни помещения, индустриални комплекси, тук–там и по някой артефакт останал от миналато, катедрала затворена в кутийка и забравена от всички. Хората са безсмъртни, тела застинали вечно на 30 години, но дали душите им са толкова издръжливи във времето.
Романът носи типично руско усещане. Чете се бавно и напоително, и въпреки че динамични сцени не липсват, сящаш всяко изречение се сляга бавно върху предишното. Тук отделните глави не са просто числа, фиктивно разделящи текста, а шанс да оставиш книгата за момент и да си починеш. Не, в никакъв случай трудна за четене, просто имаш нужда от време преди да продължиш. Без да задълбава директно във философски размишления, има сериозно количество повдигнати въпроси. Какво е да си безсмъртен, да намериш призванието си, да се зачудиш имаш ли душа и да намериш любовта в свят, където тя няма място.
Глуховски добре си е свършил работата технически и в нито един момент не те вади от филма. Европа (а и света), която е изградил е супер правдоподобна (да де, с изключение на безсмъртието). Не само инфраструктурата, но и политиката, която се води на локално и международно ниво - в различните части на света се справят с безсмъртието по различен начин - е достатъчно добре обяснена и логична. Нямаше момент, в който да почувствам, че нещо е прекалено идиотско или фалшиво.
Така и не прочетох Метро две хиляди и нещо, но доколкото разбирам двете вселени нямат нищо общо на нито едно ниво, тъй че вероятно ще ми останат пропуск. Но пък съм заинтригуван, какво ще напише руснакът от тук нататък. Определено има нужда от малко добра източна фантастика, която да ни разнообрази и посъбуди.
