Библиотеката на Въглен връх
01.06.16 – 22:58„Библиотеката на Въглен връх“ е първата художествена книга на Скот Хокинс. Преди това е писал компютърна литература и се е занимавал с unix/linux. Това последното го разбрах в последствие, но добавя още червени точки към доброто впечатление. „Доброто“ всъщност е доста сухо определение. Ебаси, та’ кни’а к’ръти, бе!
Трудно се описва нещо такова. Мистичен сблъсък с епични мащаби или нещо от сорта. Древни същества с безкрайни познания и възможности. Богове. Аналогията с „Американски богове“ на Геймън е първото нещо, което правите още преди да започнете да четете. Митологичната атмосфера ме гъделичкаше повече като по-добрите неща на Зелазни, например „Една нощ през самотния октомври“, но не само тя. Битка, в която са вложени невъобразими сили и умения, жажда за отмъщение и план кован в течение на години. Но не само това.
„Скоро след като тя затвори на президента, кървавата грамада се събуди и наби няколко канелени рулца.“
Изключително измислен текст, всеки детайл е напаснат като в перфектен детективски роман (за всяка случка си има подсказки, но нямате шанс да ги навържете смислено докато не стигнете до там), а въпреки всички смахнати неща, които се случват, логиката на действието не накуцва нито за миг. А екшън не е като да липсва. Но Земята не е цел, а просто арена на сблъсъка. Виждаме победата и опустушенията, която оставя тя след себе си. И се оказва, че за разлика от други истории, тук победата не е край, а едно ново начало… Ебаси! Всеки друг, уважаващ себе си (най-вече) автор би направил от това трилогия (от която биха извлачили поне 6 филма) с обещание за още. А аз преди малко затворих един завършен роман. Американец, описващ случка в Америка с американци е сътворил толкова не-американски роман, че чак не мога да повярвам. Между другото, има и зомбита, но не се казват така и вече неособено учудващо - работят в романа и не те карат да започнеш поредната подготовка за зомби-апокалипсис. Ебаси! Прочетете я!
