Водосрез

15.05.16 – 14:04

Водосрез“ на Паоло Бачигалупи бе закупен, веднага щом го мярнах, че е издаден. „Момиче на Пружина“, първият му роман, въпреки че не успя да ми влезе под кожата, ме впечатли достатъчно за да следя с интерес автора.

В не много далечното бъдеще климата се променя до такава степен, че водата и водните запаси увеличават съществено значението си. Действието се развива около река Колорадо, от която разпределят порции 5 американски и 2 мексикански щата. Невада, Аризона и Калифорния действат самостоятелно, далеч от федералното правителство, за да си осигурят повече части от водните права, които да им гарантират оцеляване поне в близко бъдеще. На фона на пустинята, завладяла всичко наоколо, хората са започнали изграждането на аркологии (архитектура в симбиоза с екология) - автономни сгради, които се нуждаят от минимално количество външна енергия и вода. Но местата вътре са малко и скъпи, и само малка част от населението има шанс да стъпи вътре. Щатските граници са затворени и хората оцеляващи около помпи монтирани от Червеният кръст с крива усмивка се успокояват, че на север е толкова влажно, че бельото мухлясва… Светът е ужасяващо реален и сякаш не четем фантастика, а гледаме утрешните новини. А новините са ни познати, манипулативни, полуизказани истини, сензационни глупости вместо разумен коментар.

Знаеш ли какво? Не. Въобще не ми пука за лъжите. Истина. Лъжи. Едното или другото, стига да… - тя замлъкна отново и поклати глава. - Не е заради лъжите. Заради премълчаването е. Премълчаването ме побърква. Всичко онова, което не се казва на глас. Всичките думи, които не се изписват. Това ти засяда под ноктите. И след известно време просто те убива. Всичките статии, които се учиш да не създаваш. Всичките истини и лъжи, които никога не отпечатваш, понеже до една са твърде опасни.

Шпионажът властва навсякъде и е пуснал пипала във всяка градска администрация, ровещ за ценна информация, която може да даде предимство. Защото водата в пустинята е стока с крайно количество, от което трябва да се докопат, колкото се може повече части. Двойни агенти или такива, които се опитват да работят самостоятелно, неразбиращи какви огромни интереси (и човешки животи) стоят над всичко това.

Библията в книгата - Cadillac Desert - се споменава достатъчно често и вероятно запознатите с нея, биха оценили още по-добре романа, но и без тази информация книгата те поглъща и те изплюва накрая, задоволен по някакъв изкривен начин. Това е история, която те сгабчва и атмосфера, която те кара да се оглеждаш, къде си си оставил праховата маска. Всичко е явно добре обмислено и работи. А забележките ще ги спестя, не защото са опасни, а защото са незначителни и е по-добре без тях :) Прочетете „Водосрез“, заслужава си!

Post a Comment