Екс орбита
07.05.16 – 16:31„Екс орбита“ на Васил Георгиев е странно нещо. На задната корица пише, че е иронична антиутопия, с което мога да се съглася. Но за увлекателен и динамичен биопънк роман, бих поспорил.
Рекламата е голямо нещо. Чух интервю с автора по радиото, звучеше интересено, а известно време по-късно, вземайки си новата книга на Паоло Бачигалупи – Водосрез, се сетих за орбитата - биопънк, сигнално-еко зелено, петролът свърши – все неща, които се срещат, както в романът на Васил Георгиев, така и в предишната издадена в България книга на Бачигалупи – Момиче на пружина. Продадено!
В началото бе София. Добрите, добре познати ни панелки от време оно. Явно и стотина години по-късно. Да, „Екс орбита“ е фантастика, развиваща се близо век напред във времето, но пък социално битовата атмосфера ни е до болка позната. Както разбираме в последствие, политическата обстановка също. Иронична антиутопия от всякъде. Карикатурите на един куп движения, култове, псевдо водачи няма как да не ви накарат да се усмихнете.
„Дневникът доказа връзката на българите с Разума още от зората на човешкият род – от Хималаите, от Памир, че дори и от Африка. Доказа, че българи били още онези маймуни, отделили се от шимпанзетата при голямото африканско езеро, около което се заченал човешкият род. Затова днес е ясно, че всеки е преди всичко българин и чак след това човек, че българщината е знакът, който Разумът е дал на хората, за да ги отличи от другите зверове.“
За съжаление, авторът не инвестира в изграждането на нов свят. Героите, местата, всичко си е както си го помним от вчера. Да, това явно е било напълно преднамерено, но пък страшно липсва атмосфера. И което е по-лошо, липсва и сюжет. Да, героите пътуват от едно място на друго (разстоянията ми бяха проблемни, но пък това да е кусура), вършат някакви неща и… край. Чувството след като затворих книгата бе като че ли някой ми е пратил връзка за интересен блог пост в Интернет. Мнение, в което има заслужаващи си идеи, пропагандира антиконсумеризма, но пък искат пари за него 
