Кастинг за месия
16.03.16 – 22:03„Кастинг за месия“ на Петър Делчев е религиозен роман, в частност за християнството. Но малко отдалечен напред във времето - 2054 год. - показващ ни под нов ъгъл, как може да се спаси вярата на хората във вярата. Ставаме свидетели на един опит за реформа (реално проследяваме Съборът, който е организиран с участието на католици и православни християни) на догмите, които разделят хората, вместо да ги обединяват. Съвсем не съм навътре в материята, но от читателска гледна точка новите религиозни идеи на автора (предполагам, че са негови собствени) са доста добре логично разписани. Ще ми е интересно да видя някъде коментар на по-религиозни хора и как те възприемат (псевдо)научно изведеният бог и трите му ипостаса.
На фона на Съборът писателят с доста голям размах ни показва и случващото се по света междувременно. Интересни геополитически идеи, в които човек лесно би повярвал. Въпреки, че няма как да няма разминавания, когато прогнозираш нещо дори в сравнително кратък срок (романът е писан 4 години и е издаден през 2012 год.), то няма как да не направи впечатление отбелязаната мигрантска вълна към Европа. Доста актуално в момента, а явно и за в бъдеще. Както прочетох наскоро - гледайте „Децата на хората“, докато все още не се е превърнал в документален филм за Европа. Харесах големите идеи заложени в книгата и с нетърпение ще чакам втората част (да, това е само том I и няма очертан край). Няма как да споме всеки детайл, но понеже наскоро минаха поредните награди Оскар, които отново генерираха повече шум, отколко полезност:
„Истинската власт бе в човешкия ресурс и управлението на неговите страсти, мечти и домогвания. САЩ можеха да простят на исляма, че има петрол и иска да го продава на изгодна за себе си цена, но не можеха да му простят, че не будува в нощта на Оскарите.“
Разбира се, има и някои проблеми. Няма как да съм сигурен, но религиозната част вероятно е била написана първа, а останалите събития са пришити към нея в последствие. Сякаш имаме разлика в качеството - всичко различно от Съборът се нуждае от стягане, защото има места, където авторът буквално се е олял с писане. Да, това е забавно:
„Надигнаха глави какви ли не - неонацисти, еконацисти, черни пантери, жълти тигри, зелени крокодили, защитници на бялата акула, асоциации на пострадалите от НЛО, екоуфолози, уфоеколози и ветерани от „Войната на световете“.“
Но когато прочетеш подобна поредица за N-ти път, усмивката става леко крива и се питаш нужно ли е. Аз, лично, много се дразня, когато чувството за време се чупи, когато историята скача напред-назад безпричинно. Някои тъпи филми решават този проблем, като слагат надпис с дата/час, което още повече ме вади от релси 
Смятам, че е била нужна още работа по структурата, за да се наместят по-добре отделните парчета, но нека не издребнявам. Романът е страхотен и въпреки, че се чете малко бавно, доставя доволно количество идеи и наглед реалистичен поглед в бъдещето. И някак удовлетворяващо е, че авторът е българин, а е успял да пренесе действието в произведението си на световна сцена. Има надежда! Дано кастингът завърши подобаващо епично.
