книги 35/08
30.08.08 – 21:37“Войната на старците” е военна фантастика. Не го очаквахте, нали? Чете се лесно, бързо, много действие, нищо неочаквано, но добре поднесено. Всъщност авторът е изградил цяла една нова вселена около Земята, но всичко се случва толкова бързо, че човек първоначално може да остане с впечатление за нещо недообмислено, което в никакъв случай не е така. Да кажа и че прилича на Зведните рейнджъри на Хайнлайн.
Има и продължение - “Призрачните бригади”. Споменатите бригади ги има още в първата книжка, но тук се запознаваме по-подробно със специалните части в армията. Запознаваме се по-подробно с всичко, дори се мярка за момент и малко политика. От това действието по някое време съвсем заспива и аха-аха да доскучее и пак почва екшъна. Леко по-слаба от първата, но обещаваща доста повече за в бъдеще.Чакаме “Последната колония”.
Някак неочаквано попаднах на нов Лукянеко - “Студени играчки са звездите”. Фантастика, руска. Като се почне от старите, очукани космически кораби, та до водката. А Земята си е същата, сякаш 20-ти век не иска да си отиде (книгата е от 1997), хората са си същите, просто се е случило чудо и могат да пътуват доста бързо из космоса. Почва да се плете междупланетен заговор и първата част свърши. Втора част - тук се обърках малко - сменя се главния герой, отива на своята си планета (не Земята) и почва да обикаля. Спомена се за прогресори и регресори… доста едно такова като в роман на Стругацки. Чак ми се дочете пак “Трудно е да бъдеш бог”. Общо мнение за двете части - струва си четенето, чакаме продължението.
