Сребърен куршум

10.08.16 – 19:44

С Майкъл Конъли се запознах за първи път, когато се появи филмът „Адвокатът с линкълна“ - вместо да гледам филма, прочетох книгата. И ми хареса. После открих поредицата му за Хари Бош и за отрицателно време изгълтах десетина книжки. С усилие на волята си наложих да спра и да му дам време да отлежи. Докато си почивах, амазон направиха сериал (на собствената си on-line платформа) за Бош (Bosch - 2 сезона до сега), който също доста ми допадна.

През годините се бях научил, че ако зададеш един и същи въпрос повече от един път, понякога получаваш различни отговори.

Сребърен куршум“ разказва отново за адвоката с линкълна - Майкъл Холър като го сблъсква с Хари Бош. Двамата играят самостоятелно и заедно. На пръв поглед сякаш на сила, но всъщност се допълват играейки на различни позиции в един отбор. По-скоро съдебен роман, но върви леко и бързо, и най-вече интересно. Неусетно се нареждат нещата, някак очаквано и все пак задоволително. Обичам да чета за смели хора, отстояващи професионалните си позиции. Жалко, че от доста време това се среща само в художествената литература. Да, май затова чета повече книги, отколкото гледам новини. Трябва да си намеря още от Конъли. Заслужава си.

Винил

25.07.16 – 21:00

Винил“ (Vinyl) е сериал на HBO като част от създателите му са Мик Джагър и Мартин Скорсезе. На практика, пилотният епизод е пълнометражен филм режисиран от Скорсезе, а останалото е… не, по-добре да не бързаме.

I built this company using drugs. When I got sober, that’s when everything got fucked up.

Намираме се нейде през 70-те години на миналият век. И историята ни води след шефа на измислена звукозаписна компания - Ричи Финестра и неговите премеждия със закона, мафията, наркотиците, музиката и любовта. Не задължително в този ред, по-скоро без ред, като влияещи си един на друг аспекти от едно цяло. Сериалът е едно преживяване, събития случващи се не според логиката, а притиснати, побутнати, смачкани от атмосферата, в която сме дълбоко потопени. На преден план е музиката. Виждаме хора хвърлящи сърце и душа за нея. Други, прилепнали паразити, я използват само като средство за препитание. Трети въртят безскрупулен бизнес сякаш това е прозаична стока на пазара. И цялата тази красота изпипана технически до съвършенство (е, как иначе - HBO).

Аз обаче съм малко малък и този период съм го пропуснал. Тотално ми липсваше факторът носталгия и емоционално се разминах с епохата. Да, беше ми страшно интересно да видя Цепелин, Алис Купър, Елвис (ъъъм…), Ленън и т.н. Но те бяха като фойерверки, гръмнали красиво за кратко, в действителност минавайки наблизо по допирателната, почти не докосвайки историята в сериала. Прекрасно изработен детайл, поставен на точното място, доставяйки поне 2 кофи атмосфера, но оставящ сюжета да буксува на място. Не знам до колко успявам да опиша проблемът ми с продукцията. Нека опитам по друг начин - докато тече епизода, аз съм вътре, кефя се на всичко, но веднъж свършил сякаш нямам мотивация да пусна следващият. Няма история, която да ме грабне и завлече чак до края. След пилота, останалите епозоди бяха преди всичко фенсървис. В което няма нищо лошо само по себе си, особено под формата на Оливия Уайлд.

Може би, това че първият сезон ще си остане и единствен е добре. Хареса ми изключително много и още серии само биха разводнили прекрасната атмосфера. Но липсата на здраво свързана история си остава минус поне за мен. Прекалено много герои и нишки влезли в кадър и зарязани. Сякаш исках повече и за самият музикален бизнес. Стана ми умилително да видя, че критиците някога са имали собствено мнение; много отдавана, когато индустрията все още не ги е погълнала.

Досиетата на Дрезден

18.07.16 – 20:45

За първи път срещнах „Досиетата на Дрезден“ под формата на сериал преди почти 10 години. Интересна смесица от градско фентъзи с детективски нотки. Поне като описание. Честно казано, не помня каква беше историята в телевизионната версия и защо остана само с един сезон. Или пък точно това е била причината…

Джим Бъчър пише първият роман от вселената на Хари Дрезден през 2000-та год. като до 2014-та вече е събрал колекция от 15 книжки. Човекът явно пише бързо, текстовете се четат изключително бързо, а след това бързо се изтриват от съзнанието. Може би, магия някаква? Помня, че имаше магьосници, вампири, върколаци и т.н., но нищо, което да извади поредицата от ниво „не ми пука“. Не ми беше скучно, действието непрестанно сбълскваше героя с нови и нови премеждия, Хари се раздаваше докрай за публиката, и след това продължаваше. Това изречение беше най-доброто, което успях да формулирам като положително мнение.

Кусурите дори няма да правя опит да ги излагам. Стигнах до третият роман и се отказах. Ако имате много свободно време, уплатнете го с нещо друго. Не е като да няма много по-смислени творби, заслужаващи внимание.

Бъдеще

27.06.16 – 19:50

Едно „Бъдеще“ през погледа на Дмитрий Глуховски. Няма полети в космосът, няма и да има. Всички сме закотвени за Земята. 120 милиарда човешки същества само в Европа - огромен град съставен от композитни кули, а в тях на отделни нива са жилищни помещения, индустриални комплекси, тук–там и по някой артефакт останал от миналато, катедрала затворена в кутийка и забравена от всички. Хората са безсмъртни, тела застинали вечно на 30 години, но дали душите им са толкова издръжливи във времето.

Романът носи типично руско усещане. Чете се бавно и напоително, и въпреки че динамични сцени не липсват, сящаш всяко изречение се сляга бавно върху предишното. Тук отделните глави не са просто числа, фиктивно разделящи текста, а шанс да оставиш книгата за момент и да си починеш. Не, в никакъв случай трудна за четене, просто имаш нужда от време преди да продължиш. Без да задълбава директно във философски размишления, има сериозно количество повдигнати въпроси. Какво е да си безсмъртен, да намериш призванието си, да се зачудиш имаш ли душа и да намериш любовта в свят, където тя няма място.

Глуховски добре си е свършил работата технически и в нито един момент не те вади от филма. Европа (а и света), която е изградил е супер правдоподобна (да де, с изключение на безсмъртието). Не само инфраструктурата, но и политиката, която се води на локално и международно ниво - в различните части на света се справят с безсмъртието по различен начин - е достатъчно добре обяснена и логична. Нямаше момент, в който да почувствам, че нещо е прекалено идиотско или фалшиво.

Така и не прочетох Метро две хиляди и нещо, но доколкото разбирам двете вселени нямат нищо общо на нито едно ниво, тъй че вероятно ще ми останат пропуск. Но пък съм заинтригуван, какво ще напише руснакът от тук нататък. Определено има нужда от малко добра източна фантастика, която да ни разнообрази и посъбуди.

Как спрях да се тревожа…

19.06.16 – 20:01

Както са проклинали древните китайци - да живееш в интересни времена! Две световни сили водят студена война. Въпреки че никой не иска да поеме отговорността от започването на нов световен конфликт, всяка от страните действа по всички възможни не преки начини да нанася щети по противника. Въоръжава сателитите си, насърчава прокси военни действия, налива купища пари за пропаганда (или по ново му - хибридна война), провеждат се мащабни учения току под носа на лошите, самолети летят и всяват паника…

Gentlemen, you can’t fight in here! This is the War Room.

И един човек, отказал се с достатъчно власт да хвърли първият камък, да даде началото на дългата верижна реакция от метал и експлозиви, задвижени и насочвани от човек с едничката цел да унищожат човека. Защо? Заради ненавистта си към комунистите? Защото се бои за телесните си течности?

I can no longer sit back and allow Communist infiltration, Communist indoctrination, Communist subversion and the international Communist conspiracy to sap and impurify all of our precious bodily fluids.

Да, последното изречение взриви илюзията. Тук не става въпрос за политиците, които ни управляват в момента. За филмът говоря - Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба. Филм на Кубрик от 1964 год. Как е възможно повече от 50 години по-късно все още да дрънкаме с оръжия по този начин? И все някой идиот ще се намери, да ги използва по предназначение - да убива. Заради телесните си течности.

Mein Führer! I can walk!

Бегом до видеотеката и обратно за да гледате филма. Ако вече сте го гледали, това е точното време да повторите. Явно е нужно.

Библиотеката на Въглен връх

01.06.16 – 22:58

Библиотеката на Въглен връх“ е първата художествена книга на Скот Хокинс. Преди това е писал компютърна литература и се е занимавал с unix/linux. Това последното го разбрах в последствие, но добавя още червени точки към доброто впечатление. „Доброто“ всъщност е доста сухо определение. Ебаси, та’ кни’а к’ръти, бе!

Трудно се описва нещо такова. Мистичен сблъсък с епични мащаби или нещо от сорта. Древни същества с безкрайни познания и възможности. Богове. Аналогията с „Американски богове“ на Геймън е първото нещо, което правите още преди да започнете да четете. Митологичната атмосфера ме гъделичкаше повече като по-добрите неща на Зелазни, например „Една нощ през самотния октомври“, но не само тя. Битка, в която са вложени невъобразими сили и умения, жажда за отмъщение и план кован в течение на години. Но не само това.

Скоро след като тя затвори на президента, кървавата грамада се събуди и наби няколко канелени рулца.

Изключително измислен текст, всеки детайл е напаснат като в перфектен детективски роман (за всяка случка си има подсказки, но нямате шанс да ги навържете смислено докато не стигнете до там), а въпреки всички смахнати неща, които се случват, логиката на действието не накуцва нито за миг. А екшън не е като да липсва. Но Земята не е цел, а просто арена на сблъсъка. Виждаме победата и опустушенията, която оставя тя след себе си. И се оказва, че за разлика от други истории, тук победата не е край, а едно ново начало… Ебаси! Всеки друг, уважаващ себе си (най-вече) автор би направил от това трилогия (от която биха извлачили поне 6 филма) с обещание за още. А аз преди малко затворих един завършен роман. Американец, описващ случка в Америка с американци е сътворил толкова не-американски роман, че чак не мога да повярвам. Между другото, има и зомбита, но не се казват така и вече неособено учудващо - работят в романа и не те карат да започнеш поредната подготовка за зомби-апокалипсис. Ебаси! Прочетете я!

Водосрез

15.05.16 – 14:04

Водосрез“ на Паоло Бачигалупи бе закупен, веднага щом го мярнах, че е издаден. „Момиче на Пружина“, първият му роман, въпреки че не успя да ми влезе под кожата, ме впечатли достатъчно за да следя с интерес автора.

В не много далечното бъдеще климата се променя до такава степен, че водата и водните запаси увеличават съществено значението си. Действието се развива около река Колорадо, от която разпределят порции 5 американски и 2 мексикански щата. Невада, Аризона и Калифорния действат самостоятелно, далеч от федералното правителство, за да си осигурят повече части от водните права, които да им гарантират оцеляване поне в близко бъдеще. На фона на пустинята, завладяла всичко наоколо, хората са започнали изграждането на аркологии (архитектура в симбиоза с екология) - автономни сгради, които се нуждаят от минимално количество външна енергия и вода. Но местата вътре са малко и скъпи, и само малка част от населението има шанс да стъпи вътре. Щатските граници са затворени и хората оцеляващи около помпи монтирани от Червеният кръст с крива усмивка се успокояват, че на север е толкова влажно, че бельото мухлясва… Светът е ужасяващо реален и сякаш не четем фантастика, а гледаме утрешните новини. А новините са ни познати, манипулативни, полуизказани истини, сензационни глупости вместо разумен коментар.

Знаеш ли какво? Не. Въобще не ми пука за лъжите. Истина. Лъжи. Едното или другото, стига да… - тя замлъкна отново и поклати глава. - Не е заради лъжите. Заради премълчаването е. Премълчаването ме побърква. Всичко онова, което не се казва на глас. Всичките думи, които не се изписват. Това ти засяда под ноктите. И след известно време просто те убива. Всичките статии, които се учиш да не създаваш. Всичките истини и лъжи, които никога не отпечатваш, понеже до една са твърде опасни.

Шпионажът властва навсякъде и е пуснал пипала във всяка градска администрация, ровещ за ценна информация, която може да даде предимство. Защото водата в пустинята е стока с крайно количество, от което трябва да се докопат, колкото се може повече части. Двойни агенти или такива, които се опитват да работят самостоятелно, неразбиращи какви огромни интереси (и човешки животи) стоят над всичко това.

Библията в книгата - Cadillac Desert - се споменава достатъчно често и вероятно запознатите с нея, биха оценили още по-добре романа, но и без тази информация книгата те поглъща и те изплюва накрая, задоволен по някакъв изкривен начин. Това е история, която те сгабчва и атмосфера, която те кара да се оглеждаш, къде си си оставил праховата маска. Всичко е явно добре обмислено и работи. А забележките ще ги спестя, не защото са опасни, а защото са незначителни и е по-добре без тях :) Прочетете „Водосрез“, заслужава си!

Екс орбита

07.05.16 – 16:31

Екс орбита“ на Васил Георгиев е странно нещо. На задната корица пише, че е иронична антиутопия, с което мога да се съглася. Но за увлекателен и динамичен биопънк роман, бих поспорил.

Рекламата е голямо нещо. Чух интервю с автора по радиото, звучеше интересено, а известно време по-късно, вземайки си новата книга на Паоло Бачигалупи – Водосрез, се сетих за орбитата - биопънк, сигнално-еко зелено, петролът свърши – все неща, които се срещат, както в романът на Васил Георгиев, така и в предишната издадена в България книга на Бачигалупи – Момиче на пружина. Продадено!

В началото бе София. Добрите, добре познати ни панелки от време оно. Явно и стотина години по-късно. Да, „Екс орбита“ е фантастика, развиваща се близо век напред във времето, но пък социално битовата атмосфера ни е до болка позната. Както разбираме в последствие, политическата обстановка също. Иронична антиутопия от всякъде. Карикатурите на един куп движения, култове, псевдо водачи няма как да не ви накарат да се усмихнете.

Дневникът доказа връзката на българите с Разума още от зората на човешкият род – от Хималаите, от Памир, че дори и от Африка. Доказа, че българи били още онези маймуни, отделили се от шимпанзетата при голямото африканско езеро, около което се заченал човешкият род. Затова днес е ясно, че всеки е преди всичко българин и чак след това човек, че българщината е знакът, който Разумът е дал на хората, за да ги отличи от другите зверове.

За съжаление, авторът не инвестира в изграждането на нов свят. Героите, местата, всичко си е както си го помним от вчера. Да, това явно е било напълно преднамерено, но пък страшно липсва атмосфера. И което е по-лошо, липсва и сюжет. Да, героите пътуват от едно място на друго (разстоянията ми бяха проблемни, но пък това да е кусура), вършат някакви неща и… край. Чувството след като затворих книгата бе като че ли някой ми е пратил връзка за интересен блог пост в Интернет. Мнение, в което има заслужаващи си идеи, пропагандира антиконсумеризма, но пък искат пари за него :)

Кастинг за месия

16.03.16 – 22:03

Кастинг за месия“ на Петър Делчев е религиозен роман, в частност за християнството. Но малко отдалечен напред във времето - 2054 год. - показващ ни под нов ъгъл, как може да се спаси вярата на хората във вярата. Ставаме свидетели на един опит за реформа (реално проследяваме Съборът, който е организиран с участието на католици и православни християни) на догмите, които разделят хората, вместо да ги обединяват. Съвсем не съм навътре в материята, но от читателска гледна точка новите религиозни идеи на автора (предполагам, че са негови собствени) са доста добре логично разписани. Ще ми е интересно да видя някъде коментар на по-религиозни хора и как те възприемат (псевдо)научно изведеният бог и трите му ипостаса.

На фона на Съборът писателят с доста голям размах ни показва и случващото се по света междувременно. Интересни геополитически идеи, в които човек лесно би повярвал. Въпреки, че няма как да няма разминавания, когато прогнозираш нещо дори в сравнително кратък срок (романът е писан 4 години и е издаден през 2012 год.), то няма как да не направи впечатление отбелязаната мигрантска вълна към Европа. Доста актуално в момента, а явно и за в бъдеще. Както прочетох наскоро - гледайте „Децата на хората“, докато все още не се е превърнал в документален филм за Европа. Харесах големите идеи заложени в книгата и с нетърпение ще чакам втората част (да, това е само том I и няма очертан край). Няма как да споме всеки детайл, но понеже наскоро минаха поредните награди Оскар, които отново генерираха повече шум, отколко полезност:

Истинската власт бе в човешкия ресурс и управлението на неговите страсти, мечти и домогвания. САЩ можеха да простят на исляма, че има петрол и иска да го продава на изгодна за себе си цена, но не можеха да му простят, че не будува в нощта на Оскарите.

Разбира се, има и някои проблеми. Няма как да съм сигурен, но религиозната част вероятно е била написана първа, а останалите събития са пришити към нея в последствие. Сякаш имаме разлика в качеството - всичко различно от Съборът се нуждае от стягане, защото има места, където авторът буквално се е олял с писане. Да, това е забавно:

Надигнаха глави какви ли не - неонацисти, еконацисти, черни пантери, жълти тигри, зелени крокодили, защитници на бялата акула, асоциации на пострадалите от НЛО, екоуфолози, уфоеколози и ветерани от „Войната на световете“.

Но когато прочетеш подобна поредица за N-ти път, усмивката става леко крива и се питаш нужно ли е. Аз, лично, много се дразня, когато чувството за време се чупи, когато историята скача напред-назад безпричинно. Някои тъпи филми решават този проблем, като слагат надпис с дата/час, което още повече ме вади от релси :) Смятам, че е била нужна още работа по структурата, за да се наместят по-добре отделните парчета, но нека не издребнявам. Романът е страхотен и въпреки, че се чете малко бавно, доставя доволно количество идеи и наглед реалистичен поглед в бъдещето. И някак удовлетворяващо е, че авторът е българин, а е успял да пренесе действието в произведението си на световна сцена. Има надежда! Дано кастингът завърши подобаващо епично.

The Big Short

07.03.16 – 20:55

The Big Short (Големият залог) е филм, който се опитва да обясни защо и как се случи финансовата криза от 2008 год. Казвам „опитва“, защото незапознатите с терминологията е трудно да наредят пъзела в главата си. А трябва! Финансовият/банковият свят се крие зад помпозно звучащи продукти, завързани термини, отказва да дава обяснения, а в някои страни е противозаконно да говориш против банки. От друга страна, държавата те задължава да ползваш по един или друг начин банковата система, и да „инвестираш“ във финансови инструменти.

В годините след 2008-ма очаквах да се появат повече произведения (в частност и филми), които да информират хората, какво точно се е случило и как са се изпарили парите. Margin Call от 2011 год. без да назовава конкретна фирма ни показа част от краха на борсата. А френският Le Capital (2012) и Вълкът от Уолстрийт (The Wolf of Wall Street, 2013), въпреки че не са пряко свързани с кризата, ни показаха как се случават нещата зад тезгяха на банките. Финансистите (а и не само) разчитат на незаинтересоваността на хората и печелят от нея.

The Big Short или в буквален превод - „Голямото късо“ идва от „къса продажба“ (short selling) - да продадеш нещо, което все още не притежаваш и да го купиш на по-ниска цена след това. На практика ти „залагаш“, че цената на дадена акция (или какъвто и да е друг финансов инструмент) ще падне в бъдеще. Хазарт, да :) Във филмът ни разказват за CDO (някаква форма на ипотечни облигации), които на теория са страшно стабилни и безрискови, докато някой реши да провери, дали е така в действителност. Оказва се, че необслужваните ипотеки растат постоянно, но CDO-тата, които би трябвало да реагират на тези промени, продължават да се продават на цени неотговарящи на реалността. Michael Burry открива надценените ипотеки и играе на късо с парите на фонда, който управлява. Всички знаем какво се случва накрая - в крайна сметка Бъри печели на плюс с 489.34%.

Филмът се опитва да образова зрителите си, без да е скучен като за това допринасят, както актьорите, така и забавните моменти. За да е опитът успешен е нужно и зрителите да се опитат да осмислят финансовият пазар и как работи той. Дали в наша ползва или пък не… Гледайте The Big Short! Помогнете му да постигне целата си!